Първи случай:

С.Б. Дойде при мен, защото искаше да разбере от къде идват нейтите паник агаки. Отключили са се малко след смъртта на баща й. От тогава постоянно се страхува на нея да не и се случи нещо, а също и непрекъснат страх и тревожност за нейните близки, да не им се случи нещо.
Най-напред се вижда в утробата на майка си. Изпитва силно чувство на тревожност. Това състояние й е предадено от майката, която в момента е тревожна и притеснена за съпруга си. Свързано е с проблеми с неговата работа.
По време на Регресията тя се вижда като 5г. момиченце на една поляна с много цветя. Облечена е в шарена рокличка с панделка на главата. Името й е Невена. Щастлива е, играе си на тази поляна.
Помолвам я да се прибере у дома. Тя вижда голяма ляла къща, хубава, старинна кухня, но хубава, голяма маса със столове. Къщата се намира в Бургас на ул. Одрин 1. Две жени на име Ангелина и Павлина се грижат за къщата и за нея. Те са добре облечени с прибрани коси и забрадки. Родителите й са на работа. Вечерта те се прибират. Родителите са същите, които са и в този й живот, но с други имена. Там името на майка й е Ана, а на баща й Иван. Майка й е архитект, а баща й бизнесмен. Тя вижда себе си като капризно, разглезено дете. Майка й е вечно намусена, ядосана, тревожна, свързано е с проблеми с работата й. Баща й е мълчалив човек, но тя предава тази тревожност и на него. Тя е дете, играе си, щастлива е.
Търсим отговор на въпроса, от къде водят началото си нейните паник атаки?
Вижда следната картина:
Тя е около 20 г- девойка с дълга кестенява коса. Разстроена е, свързано е с момче. Намира се на една висока скала. Иска да остане на саме със себе си. Има вътрешното чувство, че може би е там, за да скочи.
Питам я каква е причината за тези чувства?
Свързано е с нейния приятел, ня много го е обичала, но него го няма, починал е. В сегашния й живот той също й е много близък приятел, към когото тя изпитва постоянна тревожност нещо да не му се случи.
Питам я къде са се запознали?
Тя казва на същата поляна с цветята. Той е 5-6 г. по-голям от нея. Вижда се като деца, как пускат хвърчила на поляната и са много щастливи. Той е с къдрава черна коса, бяла блуза и панталони. Те са много добри приятели, по детски.
По късно се вижда като студентка, седи на скамейка. Той е от друг клас, като закрилник й е. Има силна любов между тях и са много щастливи.
Следваща картина. Тя е на лекции и нейни състуденти и съобщават новината, как той е катастрофирал с мотор и е починал на място. Тя се срива, лошо е става. Вижда се как се е свила на пода и плаче. В шок е не може да повярва, че се е случило. Усеща го като като огромна желязна топка в корема.
След няколко техники, ня успя да изчисти тази емоционална болка и топката в корема изчезна.
На въпроса, кое е най-важното послание от този живот? Тя каза, че върху отношенията с майка й трябва да поработи, тя й създава напрежение и тревожност.
В онзи живот не са добри отношенията, тя мълчи, все е сърдита. Не чувства, че я обича, обич чувства само от към баща си. Майка й я кара да се чувства постоянно напрегната.
Попитах я какви са в този й живот отношенията с майка й? Тя каза, че не са конфликтни, но не са това, което би искала да бъдат.
След няколко техники, тя успя да вкара любов и хармония в енергията между тях и това напрежение изчезна.

След регресията.
С.Б. казва, че се чувства много добре, сякъш нещо й е олекнало. Отговори си на въпроса, защо постоянно изпитва страх, да не се случи нещо на нейните близки и конкретно на приятеля й. Разбра, че чувството на постоянна тревожност идва от майка й, която й го предава и в предишни животи и по време на бременността и най-вероятно и сега, но до този момент никога не се беше замислила над това.

Втори случай:

М.Т също страдаше от паник атаки, когато дойде при мен искаше да разбере причината за тях. Казваше, че са се отключили внезапно, без никаква видима причина.
При регресията тя много бързо се върна в своето детство и се видя на 4-5 годишна възраст как баща й я бие, за това, че не иска да си обуе чорапогащника. Тя плачеше и изпитваше невероятен страх в този момент. На лицето й бе изписана болка и страдание.
На въпроса, от там ли водят началото си твоите паник атаки?
Тя отговори с „да”.
След регресията:
Каза, че и преди си е спомняла този случай, как баща й я бие, защото не иска да си облече чорапогащника, дори го е разказвала на свои приятелки, но никога не е знаела, че такъв невероятен страх е изживяла тогава. По време на регресията, страха и чувството за безпомощност са били толкова силни, сякаш в момента се случват с нея.
След няколко техники, тя успя да се освободи от тази част от нейното детство, която е оставила такава дълбока травма в нея. Успя да пусне миналото, за да не го носи повече със себе си. След сеанса тя се чувстваше много по-добре.