В.П. страдаше от силно чувство за вина към дъщеря си. Смяташе, че ако не се беше родила в седмия месец, най-вероятно нямаше да има това заболяване – Детска церебрална парализа. Цял живот бяха прекарали по болници и доктори. Момичето е вече голяма девойка и това, което първо ме впечатли е, че тя нямаше типичните симптоми на това заболяване. Дори бих казала, че само ако се загледа човек би забелязал, че тя леко завлича десния крак.
По време на регресията В.П. се видя като красива 20 годишна девойка в Германия по време на войната. Има дълги коси, облечена е в дълга шарена пола. Намира се в голяма бяла къща с още 7-8 деца, останали без родители и тя се грижи за тях. Вижда, как ги учи да рисуват, пуска им музика, танцуват. Едно от момиченцата 8-9 годишно е нейна сестричка (дъщеря й в настоящия живот). Руски войник с мотор с кош идва при тях и им помага, носи им храна, дрехи (това е настоящия й съпруг в сегашния живот).
Сестричката й е на училище и тя трябва да отиде да я вземе. Има бомбандировки, сградата е разрушена, няма жива душа наоколо. Тя тича, вика я по име, отгоре бомбардират, изпада в паника. Най-сетне под развалините на училището успява да я открие. Крака й е притиснат от огромна греда. Тя се опитва да потърси помощ, но наоколо няма никой. С нечовешки усилия успява да премести гредата и да извади детето. Държи я на ръце и тича, плаче, безпомощна е. Иска само да се скрият някъде.
Питам я дали е живо момиченцето. Тя казва, че незнае. Тича с детето на ръце и цялата се тресе от плач. Среща въпросния войник с мотора, той ги закарва в бялата къща и отива да търси другите деца.
Ситуацията беше доста болезнена за нея и аз реших да я извадя от там. След кратка почивка я върнах в същата картина, но след 1 седмица.
Тя казва, че сестричката й е жива, лежи, бавно се възстановява. Другите деца също са живи.
Премествам я 6 месеца напред. Детето е по добре, опитва се да ходи, но завлича десният крак. Мисли, че това ще й остане.
След регресията В.П разбра за истинската причината за здравословния проблем на дъщеря й, която бе пренесена от предишен живот. Чувството за вина, което изпитваше към нея беше изчезнало. Разбра, защо изпитва толкова силна привързаност към дъщеря си. Макар, че имаше и син, взаимоотношенията с дъщеря й бяха много по-близки. Разбра, защо толкова много обича малки деца и защо с такава лекота й се отдава изучаването на немски език.