Много често ми задават въпроса: „Как да се предпазим от злобни, гневни, негативни и завистливи хора?“
Хайде да поразсъждаваме най-напред. Първо такова определение за хора няма. Това не е „такъв тип хора“, а злобата, гнева и завистта са емоции, които те изпитват в момента. И тъй като сме човешки същества и нищо човешко не ни е чуждо, цялата тази гама от емоции – от любовта, радостта, щастието – до гнева, раздразнителността, тъгата, ревността, завистта и пр. не са ни чужди. Никой не е съвършен, ако бяхме толкова съвършени, нямаше да бъдем тук и нямаше да има нужда да се учим. Ако си мислите, че вие можете да се задържите само в позитивните емоции и да не изпитвате негативни…, не се заблуждавайте, това е невъзможно. Както не може да има само „светлина“, а е нужна „тъмнина“, за да осъзнаем светлината. Така е и с чувствата – понякога е нужно да пребиваваме известно време в „мрачните емоции“, за да достигнем до „светлината“ в нас. И не забравяйте, че това е временно състояние, каквото и да е ще отмине.
Та да се върнем на въпроса, който вече ще изглежда по друг начин: „Как да се предпазим от гнева, злобата и завистта и т.н. на другите хора насочени към нас?“ Отговорът е много прост. Както казва Дон Мигел Руис в „Четирите споразумения“ – „Не приемай нищо лично!“. Това, че човекът отсреща се намира в момент, в който изпитва някакви негативни чувства и е зациклил в тях…, това все пак си е негов проблем. Ще стане ваш, ако вие се съгласите с тях и ги приемете лично. Тогава може да се съгласите и да приемете, че вие сте причината другия да изпитва тези емоции и това да се превърне в чувство за вина. Или може да изпитате желание да се оправдаете или да отвърнете със същото. И конфликта е на лице. Единия ви е подал „топката“, а вие му я връщате. И така до безкрайност. Дал ви е роля в неговия „филм“ и вие сте я приели. Ако не приемете нещата лично, тези чувства ще си останат в него, няма да ви засегнат. Тези чувства са си негови, той ги е създал в себе си, значи той си има проблеми за разрешаване. Оставете го да си ги разреши. Ако можете му помогнете, ако не желае помощта ви, просто му ги „върнете с много любов“, но не ги приемайте лично! Ако някой ви подари подарък, но вие не го приемете, чий остава подаръка? Същото е и с негативните емоции насочени към вас, ако вие не ги приемете, те си остават на собственика.
Всеки сам е отговорен за чувствата, които „произвежда“ в себе си. Чувствата също са енергия. А енергията сама по себе си е неутрална, ние придаваме формата на енергията, като я насищаме с нашите емоции. Тази енергия идва от нас, от нас зависи и формата, която ще и придадем. А от там и отговорността за последиците.
Скоро имах един въпрос – „Как да се изчистя от магия?”. Много е просто, като не и отдаваме значение. Магията е умишлено насочена негативна енергия, ти и придаваш допълнителна сила, вярвайки в нея. Ако ти си „Светлина”, „Тъмнината” няма как да влезе в теб, тя не съществува. Светлината може да се измери, тъмнината не можe. Какво е „тъмнината” – това е липсата на „светлина”. Ще започне да съществува, само, ако ти и придадеш значение. Същото е и с обидата, пцувнята, магията…, ако ти не ги приемеш, те си остават на собственика. Просто му я върни с много любов, независимо дало го познаваш или не. Не го съди, той има да учи своите уроци, ти учи твоите. Поеми отговорност за собствените си мисли и действия, това е единственото, което може да ти влияе. Човек, който не желае да поеме отговорност за тях, търси външни фактори, към които да хвърли вината. Държавата ми е виновна, другите са ми виновни и накрая – някой ми е направил магия. Единствения, който може да си направи автомагия си ти самия, никой друг не е в състояние да ти повлияе, когато ти си на високи вибрации! Работи върху повдигането на вибрациите си. Може да пречистиш тялото си с различни методи от йога, или да използваш Пранаяма, Рейки или каквото ти си решиш.
От друга страна, всеки човек, който идва в живота ни не е случаен. Добре е да си зададем въпроса дали този човек не е огледало на нас самите.
Имах един период в живота, в който непрекъснато привличах хора, които ме лъжат или ми завиждат. Не можех да си обясня, защо така се случва. Не е възможно те да са мое огледало, та аз не лъжа и не завиждам и много държа на честни искрени отношения, основани на взаимна обич и уважение. И изведнъж сякаш „чух“ отговора, просто ми просветна като „сигнална лампа“. „И много държа на…“ – беше отговора. Повторих го още веднъж, за да го чуя и осмисля по-добре – „и много държа на…“. Много държа на това…, означава, че аз осъждам всичко, което не съвпада с моята представа. Аз осъждам лъжата и завистта, защото те не съвпадат с моята представа за морален кодекс. Това, че не съвпадат с моя морал, и че аз не постъпвам така, не означава, че това не са напълно човешки качества, и че другите хора нямат право да ги изпитват. Коя съм аз, за да ги осъждам. Те си имат техните уроци със завистта и лъжата да учат, а пред мен стоеше въпроса с „осъждането“, с който аз много сериозно се заех. Дават ми се такива ситуации, за да се науча да спра да съдя.
Знаете ли, точно по това време бях решила да си направя едно „пролетно пречистване“. Започнах с пречистване на храносмилателната система, след това на черния дроб и накрая с пречистване на дома, като изхвърлих всичко ненужно. И знаете ли какво се случи? „Излишните“ хора сами започнаха да излизат от живота ми, за да направят място на други „по-пречистени“. Опитайте и вие и вижте какво ще се случи. И така отговора на началния въпрос е – Не е нужно да се предпазвате, достатъчно ще бъде просто „да се пречистите“. Когато пречистим тялото си, ние пречистваме и ума си и съзнанието си. Започваме да трептим на по-високи честоти. Позволяваме повече „светлина” да влезе в нас. По този начин привличаме хора, факти и събития, които да трептят на нашите честоти. Затова тези, които не съвпадат с нашите вибрации или се променят, или си тръгват от живота ни, за да освободят място на новите.
И ако ние продължим да поддържаме тази „вътрешна чистота“ на тялото, ума и съзнанието си, тогава започват да се случват и „чудесата“ в живота ни. Незная дали някога ви се е случвало целият ви ден да бъде изпълнен с „чудеса“? За мен денят след второто ми пречистване на черния дроб беше точно такъв. Започна от сутринта и продължава все още… Най-напред имах среща с приятел, който ми каза едно изречение, което изигра ролята на „липсващия пъзел в моя ребус“. Само едно изречение, което ме накара много дълбоко да се замисля и да осъзная нещо, което може би е било под носа ми, но не съм можела да го видя. Малко по-късно една позната жена ми подари едно люляче – любимото ми цвете, просто ей така без повод. Един близък човек ми донесе чиста изворна вода от неговия край. И накрая получих много скъп подарък от приятел, с безкрайно ценните думи: „ Моля те, разреши ми да ти направя този подарък, ти толкова много правиш за всички ни, разреши ми и аз да направя това за теб“. Тези думи толкова дълбоко трогнаха сърцето ми, че аз се разплаках. Толкова много чудеса и то само за един ден. И знаете ли защо се случи всичко това? Защото предната вечер ясно заявих своето намерение – „Аз премахвам всички бариери в мен, които ми пречат да бъда щастлива!“. И в момента, в който си „разреших“ щастието да влезе в живота ми, „чудесата“ започнаха да се изливат.
С тези думи искам да изразя своята огромна Благодарност, на всички видими и невидими същества, които допринесоха за чудесата да се случат в този прекрасен ден! И да благодаря и за тези, които предстоят да се случат, защото самият живот е чудо! И това е само за един ден, а представяте ли си колко „чудеса“ ми предстоят, когато сваля още един пласт от моите „бариери“? А представяте ли си, колко „чудеса“ ви предстоят на вас, ако решите да опитате същото?