Защо не мога да се освободя от емоционалната привързаност към бившия ми приятел, въпреки, че връзката ни отдавна е приключила?

Р.К. е омъжена с две деца. Финансовата криза я принуждава да потърси работа в чужбина, а мъжа и остава да се грижи за децата. Там започва любовна връзка с друг мъж. Много е щастлива, но той изведнъж решава да прекрати тази връзка. Тя се чувства предадена, но не може да го изкара от ума си, не може да спре да мисли за него. Иска да забрави всичко и да възстанови семейните си взаимоотношения. Мъжа й я обича, но тя сякъш не може да му отвърне със същото.
Тя влезе бързо в регресия. Видя се на брега на морето като много красива 30 годишна жена с дълга черна къдрава коса, облечена като пират в стари извехтели дрехи, кафяв кожен колан. На рамото й има папагал. Името й е Анджела. Намира се на брега на морето. В далечината има стар дървен кораб. Тя вика мъж, който е на кораба. Това е нейния приятел, знае че кораба ще пристигне и тя иска да го види, но никой не вижда на палубата.
Питам я къде се намира, тя казва на остров Амбур, Нова Гвинея, годината е 1360. Има много красива зелена природа. Почти няма хора. Тя се чувства много спокойна. По някие време започват да се появяват може и жени около нея, местни хора, приятели са. Мъж слиза от кораба, (това е той приятелят й в този живот), нарича я Амбра. Радва й се и я прегръща. Той е на 30 и няколко години, не много висок с тъмна коса и очи, облечен в пиратски дрехи. Името му е Асал. Много е щастлив, като говори с нея. От много отдавна имат връзка. Той идва и си заминава и така от много време.
Те тръгват заедно, прегърнати, много щастливи. Пред тях някакви хора се бият и той отива да ги разтървава. Някой го ранява и той пада на земята. Двамата избягват. Наръган е с нещо остро между сърцето и рамото. Тя стои до него и вижда как той умира. Нищо не може да направи безпомощна е. Преди да умре й казва – „Винаги ще те обичам”. Местни хора се притеква, за да помогнат, но е късно вече. Тя стои над него и плаче, със силно чувство на безпомощност, което го усеща като тежест в гърдите.
Сцената и доста болезнена за нея и я изваждам от това състояние. След няколко приложени техники, тя успява да възстанови вътрешното си равновесие и тежестта в гърдите изчезва.
Тя иска да разбере как е започнала тази връзка и аз я връщам отново в този живот.
Вижда поле с палатки, нещо като военно положение. Мястото е или Рим или Гърция. Мъжете са войници с шлемове. Тя е 20 и няколко годишна, там е наложница в някои от палатките (робиня е). Той е воин. Изпращат ме в неговата палатка. Говорят си, тя усеща емоция от нейна страна. Влюбва се. Отначало той е хладен, но после и при него започва нещо да се случва. Той се разпорежда да не ходи при другите, а само при него. След всяка нощ прекарана с него, той и слага златна гривна на краката. В момента има около 7-8. Щастлива е и очаква с нетърпение всяка среща. Изваждам я от този живот, но в нея има още въпроси, сякаш още нещо търси.
Изведнъж тя се пренася в друг живот. Вижда се отново като много красива жена с дълга светло кестенява права коса, прибрана отзад, облечена с дълга бяла рокля. Намира се на един ориенталски пазар, пазарува, държи кошница в ръката. Към нея приближава 5 годишна мамче и й казва мамо. Нещо много неприятно изпитва към детето. То е с тъмна коса и мургаво. Тя го хваща за ръка и тръгва на някъде. Изпитва абсолютно безразличие към това дете. Отива при човек, висок, едър с мръсни работни дрехи и мръсни ръце. Това е бащата на детето. (Това е съпругът й в настоящия живот). Тя не живее при него, детето остава там и тя вижда как се отдалечава. Обича го, но в същото време изпитва студенина в сърцето. Той повече я обича, отколкото тя него.
Питам я къде живее?
Вижда се как отваря врата на много богата къща, качва се по стълба нагоре. Съпругат й я посреща (не го познава от настоящия си живот). Мъж със светли черти на лицето, името му е Арган. Нямат деца, тихо е. Обича го и той я обича. Щастлива е, но извънбрачната й връзка с ковача й тежи. Изпитва неприязън кам детето, защото се страхува да не разруши живота й. Счита го за голяма грешка.

След регресията:
Когато излезе от Регресията беше като в шок, не можеше да повярва на всичко, което беше преживяла, трябваше й време на осъзнаване на информацията. Казва:
– Не може да съм си го измислила всичко това, видях го с такива подробности, златните гривни на краката ми, негативните чувства към детето, виждах много ясно образа си. И в двата живота съм била много красива жена.
Тя разбра, защо чувства толкова силна привързаност към приятеля си и защо не можеше да пусне тази връзка. Загубила го е така внезапно, тяхната любов е останала недоизживяна тя подсъзнателно продължава да търси продължението й в сегашния живот.
Взаимоотношенията със съпруга й се повтарят. Той отново я обича, а тя не може да му даде това, което би искала. Той отново се грижи за децата, както и тогава се е грижел за детето им. Той и тогава не е можел да й даде материалната сигурности подкрепа, в този живот е същото. Тя е тази, която издържа семейството. Имаше нужда от време да преусмисли всичко, но повода по който беше дошла беше осъществен. Тя вече не чувстваше тази силна емоционална привързаност към бившия си приятел, беше свободна.

0
    0
    Количка
    Количката е празнаКъм магазина