Защо не мога да имам деца?

М.Г дойде при мен, защото имаше постоянни проблеми с пикучно-половата система, също така не можеше да има деца. От дете има силни болки в костите с неясен произход. Има страх от дълбока вода. Може да плува, но трябва да усеща дъното под краката си, ако не изпада в ужас и паника. Търсеше разрешение на тези проблеми.
По време на Регресията тя се видя като слаб висок мъж, облечен в мръсна бяла тениска, каскет, бос. Името е Витя, около 25 годишен. Върви по една пътека, която води към едно възвишение, на хоризонта се вижда море. Слънце, студен вятър, сезона е късно лято, ранна есен.
Върви по брега, мокър, студен пясък. Няма жива душа наоколо. Тъга, самота, празнота, разочарование, тежест, отхвърляне са чувствата в този момент. Изгонен е, хората са го изгонили.
Връщам го малко назад във времето, търсим причината за това му състояние.
Вижда дървена колиба, дървена маса, на нея брашно. Много хора, гледат го ядосано, гневно с укор. Дебела жена с черна коса вика по него, кара му се за нещо, което не е направено. Обижда го, ругае го, унижава го, казва, че е тъп и не може да поеме отговорност. Изгонва го, казва му повече да не се връща.
Питам го защо изпитва толкова жлъч към него?
Вижда друга картина. Дървена колиба на друго място. Същата жена, тя му е майка. Има много деца, над 10, три момичета и много момчета. Той е най-голямото. Няма баща, напуснал ги е. Зарязал я е с всичките деца. Витя храни животните, носи дърва. Прилича на баща си, затова майка му изпитва толкова гняв към него. Глад, мизерия, няма нищо друго освен един хляб, който тя меси на дървената маса. Нямя шанс за промяна, нищо не може да се направи.
Наблизо има село или град на име Сухуми. Там е същия глад и мизерия и мърсотия навсякъде. Има един човек на име Ники, ковач, едър с голяма коса и брада, усмихнат. Витя му помага в работата, а той го подкрепя и му се радва, приятел му е. Отива временно при него, но не може да остане за постоянно.
Отива при морето. Отчаян е, не вижда изход, няма къде да отиде. Ходи по студения и мокър пясък, ледения вятър го пронизва. Чувства се отхрърлен, усеща бучка в гърлото.
Стъмва се, той е още там, седи на ледено студения пясък. Цялото му тяло се сковава от студ, костите го болят. Няма смелост да влезе в морето, но не може и да се върне назад. Няма къде да отиде.
Остава на студения пясък, не дочаква сутринта. През мощта огромна вълна го поглъща и изчезва в морето.
На въпроса, какво е най-важното послание от този живот, тя отговори:
-Страх ме е да имам деца и да не бъда изоставена, защото не зная какво да ги правя.

След регресията.
В реалния си живот тя търси все високо платена работа, която да и дава чувството за сигурност. Разбра, от къде идва страха й от вода, болките в костите и защо не може да има деца. По време на регресията успя да пусне страховете си и всички чувства, които е пренесла от миналия си живот. Болката в костите и бучката в гърлото изчезнаха. Тя се чувстваше толкова лекичка и свободна, както не се е чувствала никога до сега.
Малко по късно този ден получих съобщение от нея, че е намерила мястото, на което е живяла тогава в интернет. Град Сухуми е разположен в северозападна Грузия, столица на автономната република Абхазия. Разположен е на брега на Черно море.

0
    0
    Количка
    Количката е празнаКъм магазина